В компютрите процесът е екземпляр от компютърна програма, който се изпълнява. Той съдържа програмния код и текущата му дейност. В зависимост от операционната система (ОС) процесът може да се състои от множество нишки на изпълнение, които изпълняват инструкции едновременно. Компютърната програма е пасивна колекция от инструкции; процесът е действителното изпълнение на тези инструкции. Няколко процеса могат да бъдат свързани с една и съща програма; например отварянето на няколко екземпляра на една и съща програма често означава, че се изпълняват повече от един процес. Многозадачността е метод, който позволява на няколко процеса да споделят процесори (CPU) и други системни ресурси. Всеки процесор изпълнява по една задача в даден момент. Многозадачната работа обаче позволява на всеки процесор да превключва между изпълняваните задачи, без да се налага да чака завършването на всяка задача. В зависимост от реализацията на операционната система превключването може да се извършва, когато задачите изпълняват входно-изходни операции, когато задачата показва, че може да бъде превключена, или при хардуерни прекъсвания. Разпространена форма на многозадачност е споделянето на времето. Споделянето на времето е метод, който позволява бърза реакция за интерактивни потребителски приложения. В системите с поделяне на времето превключването на контекста се извършва бързо. Това създава впечатлението, че няколко процеса се изпълняват едновременно на един и същ процесор. Изпълнението на множество процеси привидно едновременно се нарича паралелност. От съображения за сигурност и надеждност повечето съвременни операционни системи предотвратяват директната комуникация между независими процеси, предоставяйки строго опосредствана и контролирана функционалност за междупроцесна комуникация.