Чувствителността и специфичността са статистически мерки за ефективността на тест за двоична класификация, известен в статистиката като функция на класификация. Чувствителността (наричана още процент на истински положителните резултати или процент на извикване в някои области) измерва дела на действително положителните резултати, които са правилно идентифицирани като такива (например процентът на болните хора, които са правилно идентифицирани като страдащи от дадено заболяване), и допълва процента на фалшиво отрицателните резултати. Специфичността (понякога наричана истински отрицателен коефициент) измерва дела на отрицателните резултати, които са правилно идентифицирани като такива (напр. процентът на здравите хора, които са правилно идентифицирани като нямащи заболяването), и допълва фалшиво положителния коефициент. Перфектният предиктор би бил описан като 100% чувствителен (напр. всички болни са идентифицирани като болни) и 100% специфичен (напр. всички здрави не са идентифицирани като болни); теоретично обаче всеки предиктор ще притежава минимална граница на грешката, известна като процент на грешка на Бейс. За всеки тест обикновено има компромис между мерките. Например в условията на летищна сигурност, при които се проверява за потенциални заплахи за безопасността, скенерите могат да бъдат настроени да се задействат върху предмети с нисък риск, като катарами на колани и ключове (ниска специфичност), за да се намали рискът от пропускане на предмети, които представляват заплаха за самолета и хората на борда (висока чувствителност). Този компромис може да бъде представен графично като крива на операционната характеристика на приемника.