Релационната алгебра, описана за първи път от Е.Ф. Код по време на работата му в IBM, е семейство алгебри с добре обоснована семантика, използвани за моделиране на данните, съхранявани в релационни бази данни, и за дефиниране на заявки за тях. За да се организират данните, първо се отстраняват излишните данни и повтарящите се групи данни, които наричаме нормализирани. По този начин данните се организират или нормализират в т.нар. първа нормална форма (1NF). Обикновено логическият модел на данните документира и стандартизира връзките между същностите на данните (с техните елементи). Първичният ключ идентифицира по уникален начин екземпляр на дадена същност, известен също като запис. След като данните са нормализирани и са в множества от данни (същности и таблици), могат да се извършват основните операции на релационната алгебра, които са операциите с множества (като обединение, пресичане и картезианско произведение), селекция (запазване само на някои редове от дадена таблица) и проекция (запазване само на някои колони). Операциите с множества се изпълняват в оператора where в SQL, където един набор от данни се свързва с друг набор от данни. Основното приложение на релационната алгебра е осигуряването на теоретична основа за релационните бази данни, особено за езиците за заявки за такива бази данни, сред които основен е SQL.