Изчисленията или мрежите от типа "връстници с връстници" (P2P) са архитектура на разпределени приложения, която разпределя задачите или работните натоварвания между връстници. Връстниците са еднакво привилегировани, равнопоставени участници в приложението. Казва се, че те образуват мрежа от възли от типа "връстник-в-връстник". Партньорите предоставят част от своите ресурси, като например изчислителна мощност, дисково пространство за съхранение или мрежова честотна лента, директно на други участници в мрежата, без да е необходима централна координация от страна на сървъри или стабилни хостове. Партньорите са едновременно доставчици и потребители на ресурси, за разлика от традиционния модел клиент-сървър, при който потреблението и предлагането на ресурси са разделени. Нововъзникващите съвместни P2P системи надхвърлят ерата на връстниците, които вършат сходни неща, като споделят ресурси, и търсят разнообразни връстници, които могат да внесат уникални ресурси и възможности във виртуалната общност, като по този начин ѝ дават възможност да се ангажира с по-големи задачи отвъд тези, които могат да бъдат изпълнени от отделни връстници, но които са от полза за всички връстници. Въпреки че P2P системите са били използвани и преди в много области на приложение, архитектурата е популяризирана от системата за споделяне на файлове Napster, първоначално пусната през 1999 г. Концепцията е вдъхновила нови структури и философии в много области на човешкото взаимодействие. В такива социални контексти peer-to-peer като мем се отнася до егалитарните социални мрежи, които са се появили в цялото общество, активирани от интернет технологиите като цяло.