Цифровите данни в теорията на информацията и информационните системи са дискретни, прекъснати представяния на информация или произведения, за разлика от непрекъснатите или аналоговите сигнали, които се държат по непрекъснат начин или представят информацията с помощта на непрекъсната функция. Въпреки че цифровите представяния са предмет на дискретната математика, представената информация може да бъде както дискретна, например числа и букви, така и непрекъсната, например звуци, изображения и други измервания. Думата "цифров" произлиза от същия източник като думите digit и digitus (латинската дума за пръст), тъй като пръстите често се използват за дискретно броене. През 1942 г. математикът Джордж Стибиц от Bell Telephone Laboratories използва думата "цифров" по отношение на бързите електрически импулси, излъчвани от устройство, предназначено за насочване и стрелба със зенитни оръдия. Терминът се използва най-често в областта на компютърните технологии и електрониката, особено там, където информацията от реалния свят се преобразува в двоична цифрова форма, както е при цифровото аудио и цифровата фотография.