Езиците за програмиране обикновено поддържат набор от оператори: конструкции, които по принцип се държат като функции, но се различават синтактично или семантично от обичайните функции. Обичайните прости примери включват аритметични (събиране с +, сравнение с >) и логически операции (като AND или &&). По-сложните примери включват присвояване (обикновено = или :=), достъп до поле в запис или обект (обикновено .) и оператор за разрешаване на обхвата (често ::). Езиците обикновено дефинират набор от вградени оператори, а в някои случаи допускат и дефинирани от потребителя оператори.