Компютърен софтуер или просто софтуер е всеки набор от инструкции, които могат да бъдат прочетени от машината и които насочват процесора на компютъра да извършва определени операции. Компютърният софтуер се различава от компютърния хардуер, който е физическият компонент на компютрите. Компютърният хардуер и софтуерът се нуждаят един от друг и нито един от тях не може да се използва без другия. Използвайки музикална аналогия, хардуерът е като музикален инструмент, а софтуерът - като нотите, които се свирят на този инструмент. Компютърният софтуер включва компютърни програми, библиотеки и свързаната с тях документация. Понякога думата "софтуер" се използва и в по-тесен смисъл, като означава само приложен софтуер. Софтуерът се съхранява в паметта на компютъра и е нематериален, т.е. не може да бъде докоснат. На най-ниско ниво изпълнимият код се състои от инструкции на машинен език, специфични за отделен процесор - обикновено централен процесор (CPU). Машинният език се състои от групи двоични стойности, означаващи процесорни инструкции, които променят състоянието на компютъра от предходното му състояние. Например дадена инструкция може да промени стойността, съхранена в определено място за съхранение в компютъра - ефект, който не е пряко наблюдаем за потребителя. Инструкцията може също така (косвено) да предизвика появата на нещо на дисплея на компютърната система - промяна на състоянието, която трябва да бъде видима за потребителя. Процесорът изпълнява инструкциите в реда, в който са предоставени, освен ако не му е наредено да "прескочи" към друга инструкция или не е прекъснат. Софтуерът, написан на машинен език, е известен като "машинен код". На практика обаче софтуерът обикновено се пише на езици за програмиране от високо ниво, които са по-лесни и ефективни за използване от хората (по-близки до естествения език), отколкото машинния език. Езиците от високо ниво се превеждат на машинен език с помощта на компилация, интерпретация или комбинация от двете. Софтуерът може да бъде написан и на език за асемблиране от ниско ниво, който по същество представлява неясно мнемонично представяне на машинен език, използващ азбука на естествен език. Езикът на асемблер се превежда в машинен код с помощта на асемблер.