Индексен термин, предметен термин, предметно заглавие или дескриптор в областта на информационното търсене е термин, който улавя същността на темата на даден документ. Индексните термини съставляват контролиран речник за използване в библиографските записи. Те са неразделна част от библиографския контрол, който е функцията, чрез която библиотеките събират, организират и разпространяват документи. Те се използват като ключови думи за извличане на документи в информационна система, например каталог или търсачка. Популярна форма на ключови думи в интернет са таговете, които са пряко видими и могат да бъдат присвоявани и от неспециалисти. Индексните термини могат да се състоят от дума, фраза или буквено-цифров термин. Те се създават чрез анализ на документа или ръчно с предметно индексиране, или автоматично с автоматично индексиране или по-сложни методи за извличане на ключови думи. Индексните термини могат да произхождат от контролиран речник или да бъдат свободно зададени. Ключовите думи се съхраняват в индекс за търсене. Често срещани думи като членове (a, an, the) и съюзи (and, or, but) не се третират като ключови думи, тъй като е неефективно да се прави това. Почти всеки англоезичен сайт в интернет съдържа члена "the" и затова е безсмислено да се търси за него. Най-популярната търсачка Google премахна стоп думите като "the" и "a" от своите индекси за няколко години, но след това ги въведе отново, което направи някои видове прецизно търсене отново възможни. Терминът "дескриптор" е въведен от Калвин Муерс през 1948 г. Той се използва по-специално за предпочитан термин от тезаурус. Езикът Simple Knowledge Organisation System (SKOS) предоставя начин за изразяване на индексни термини с Resource Description Framework за използване в контекста на семантичния уеб.