Виртуалната реалност (VR), наричана понякога потапяща мултимедия, е компютърно моделирана среда, която може да симулира физическо присъствие на места в реалния свят или във въображаеми светове. Виртуалната реалност може да пресъздаде сетивни преживявания, които включват виртуален вкус, зрение, мирис, звук и допир. Повечето настоящи среди за виртуална реалност се показват или на компютърен екран, или със специални стереоскопични дисплеи, а някои симулации включват допълнителна сетивна информация и наблягат на реалния звук чрез високоговорители или слушалки, предназначени за потребителите на VR. Някои усъвършенствани, хаптични, системи вече включват тактилна информация, общоизвестна като обратна връзка за сила в медицината, игрите и военните приложения. Освен това виртуалната реалност обхваща среди за отдалечена комуникация, които осигуряват виртуално присъствие на потребителите с концепциите за телеприсъствие и телексистентност или виртуален артефакт (VA) или чрез използване на стандартни устройства за въвеждане на информация, като клавиатура и мишка, или чрез мултимодални устройства, като жична ръкавица или многопосочни бягащи пътеки. Симулираната среда може да бъде подобна на реалния свят, за да се създаде реалистично преживяване - например при симулации за пилотско или бойно обучение - или да се различава значително от реалността, като например при VR игрите. На практика в момента е много трудно да се създаде изживяване с висока степен на достоверност на виртуалната реалност поради техническите ограничения на изчислителната мощност, резолюцията на изображението и широчината на комуникационната лента. Въпреки това поддръжниците на виртуалната реалност се надяват, че технологиите, които я подпомагат, ще станат по-мощни и по-икономични с течение на времето. Виртуалната реалност често се използва за описване на широк спектър от приложения, които обикновено се свързват с потапяне в 3D среда с висока степен на визуализация. Разработването на софтуер за CAD, ускоряване на графичния хардуер, дисплеи, монтирани на главата, ръкавици за данни и миниатюризация спомогнаха за популяризирането на понятието. В книгата "Метафизика на виртуалната реалност" на Майкъл Р. Хейм са идентифицирани седем различни концепции за виртуална реалност: симулация, взаимодействие, изкуственост, потапяне, телеприсъствие, потапяне на цялото тяло и мрежова комуникация. Хората често отъждествяват виртуалната реалност с дисплеи, монтирани на главата, и костюми за данни.