В компютърното програмиране интерфейсът за програмиране на приложения (API) е набор от процедури, протоколи и инструменти за създаване на софтуерни приложения. API изразява софтуерен компонент по отношение на неговите операции, входове, изходи и основни типове. API дефинира функционалности, които са независими от съответните им реализации, което позволява дефинициите и реализациите да се различават, без да се компрометират взаимно. Добрият API улеснява разработването на програма, като предоставя всички градивни елементи. След това програмистът сглобява блоковете. В допълнение към достъпа до бази данни или компютърен хардуер, като например твърди дискове или видеокарти, API може да улесни работата по програмирането на компонентите на графичния потребителски интерфейс. Например API може да улесни интегрирането на нови функции в съществуващи приложения (така нареченият "plug-in API"). API може също така да помогне на иначе различни приложения да обменят данни, което може да помогне за интегриране и подобряване на функционалността на приложенията. API често се предлагат под формата на библиотека, която включва спецификации за процедури, структури от данни, класове обекти и променливи. В други случаи, особено при SOAP и REST услугите, API е просто спецификация на отдалечени повиквания, изложени на потребителите на API. Спецификацията на API може да приеме много форми, включително международен стандарт, като POSIX, документация на доставчика, като Microsoft Windows API, или библиотеките на даден език за програмиране, например Standard Template Library в C++ или Java API. API се различава от двоичния интерфейс на приложението (ABI) по това, че API е базиран на изходния код, докато ABI е двоичен интерфейс. Например POSIX е API, докато стандартната база на Linux е ABI.